13.05.2012 г., 16:24

Лабиринт

586 0 0

Катерим миналото откъм настоящето.

И плащаме – накуп, на вноски.

Преотдаваме за безвъзмездно ползване

мигове и блянове.

Които никога не сме използвали.

Стигаме до страшното

в приказката за пораснали –

не гледайте, не слушайте...

Не се движете: копелета и нещастници.

Не се засягайте и не бъдете суеверни.

Неспокойни...нервни.

Кръстници и лъжепатриарси.

Защото ние – вашият народ,

и вие – нашите тирани,

си имаме и нещо общо;

през куп за грош, от нощ на нощ

пресветли планове кроим.

Във сънищата си летим –

и се проваляме на сутринта.

Животът е един безкраен лабиринт

от алкохол…И малко самота.

Във центъра на който

Адът даже е недостижим.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Константин Дренски Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...