13.05.2012 г., 16:24

Лабиринт

585 0 0

Катерим миналото откъм настоящето.

И плащаме – накуп, на вноски.

Преотдаваме за безвъзмездно ползване

мигове и блянове.

Които никога не сме използвали.

Стигаме до страшното

в приказката за пораснали –

не гледайте, не слушайте...

Не се движете: копелета и нещастници.

Не се засягайте и не бъдете суеверни.

Неспокойни...нервни.

Кръстници и лъжепатриарси.

Защото ние – вашият народ,

и вие – нашите тирани,

си имаме и нещо общо;

през куп за грош, от нощ на нощ

пресветли планове кроим.

Във сънищата си летим –

и се проваляме на сутринта.

Животът е един безкраен лабиринт

от алкохол…И малко самота.

Във центъра на който

Адът даже е недостижим.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Константин Дренски Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...