Катерим миналото откъм настоящето.
И плащаме – накуп, на вноски.
Преотдаваме за безвъзмездно ползване
мигове и блянове.
Които никога не сме използвали.
Стигаме до страшното
в приказката за пораснали –
не гледайте, не слушайте...
Не се движете: копелета и нещастници.
Не се засягайте и не бъдете суеверни.
Неспокойни...нервни.
Кръстници и лъжепатриарси.
Защото ние – вашият народ,
и вие – нашите тирани,
си имаме и нещо общо;
през куп за грош, от нощ на нощ
пресветли планове кроим.
Във сънищата си летим –
и се проваляме на сутринта.
Животът е един безкраен лабиринт
от алкохол…И малко самота.
Във центъра на който
Адът даже е недостижим.
© Константин Дренски Всички права запазени