Катерим миналото откъм настоящето.

И плащаме – накуп, на вноски.

Преотдаваме за безвъзмездно ползване

мигове и блянове.

Които никога не сме използвали.

Стигаме до страшното

в приказката за пораснали –

не гледайте, не слушайте...

Не се движете: копелета и нещастници.

Не се засягайте и не бъдете суеверни.

Неспокойни...нервни.

Кръстници и лъжепатриарси.

Защото ние – вашият народ,

и вие – нашите тирани,

си имаме и нещо общо;

през куп за грош, от нощ на нощ

пресветли планове кроим.

Във сънищата си летим –

и се проваляме на сутринта.

Животът е един безкраен лабиринт

от алкохол…И малко самота.

Във центъра на който

Адът даже е недостижим.