Лека нощ
Излязохме на чай със стар познат,
навремето ми беше като брат,
но завъртя животът ни юздите
и бяхме си изгубили следите...
С дечица две съдбата го дарила,
добра жена и служба, малка вила,
апартамент в града... и общо взето,
почти му завидях за битието.
Но бе един посърнал, омърлушен...
Не спря да се оплаква. Аз - да слушам...
Реди проблеми като низ мъниста
един след друг... докара ги до триста.
То службата, то тъщата, колата,
и липса на тринайстата заплата...
”Нали поне жената ти добра е...”
”Е, да, но не най-важното това е!”
... Аз слушах търпеливо, много тихо...
(за мойта лична драма - има стихове).
И после, като си допихме чая,
качих се уморена във трамвая
и гледах мълчаливо през стъклото
край мен как тича шеметно живота...
Как този град не иска да заспива,
как някой там при някого отива...
И аз отивах... в празната си къща,
където всяка нощ, една и съща
посреща ме - намръщена, студена...
Във въздуха летят несподелени
милиони думи, жестове, копнежи,
и няма кой със дланите си нежни
лицето ми, косите... да погали
и топлинката в мене - да запали...
Май трябваше на моя стар познат
да му разкажа как е в моя свят...
Но само листът - моя бял приятел
е верният ми най-добър слушател...
Затуй, с надежда жив човек да слуша -
на листа бял отново аз ще пиша...
На днешно време, друже, е разкош
да чуеш простичкото ”Лека нощ!”
И имаш ли такъв човек до тебе,
за който като хляба си потребен
благодари на Бога от душа!
Не всеки има някой във нощта!
Благодари и го пази, защото
не пожелава ”Лека нощ” леглото,
когато сам завиеш се в постеля
и сам... от Понеделник до Неделя
не се живее, друже! Виж ме мен
посърнала, на самотата в плен...
И реже тишината като нож,
сама си казвам вечер ”Лека нощ!”,
сама се будя, гасне младостта ми,
болят ме незарасналите рани...
А искам само, чакам... тези длани,
които да събудят любовта ми...
Огледай се, човеко, има много
причини да изпаднеш във тревога...
Но този свят не е изобщо лош,
щом някой ти прошепва... ”Лека нощ!”
© Павлина Соколова All rights reserved.
