Леко ретро
Не зная сам какво да ти разкажа,
но няма нищичко сега да скрия -
цигарите не мога да откажа
и не замръквам вкъщи без ракия.
Понякога подреждам думи прости,
но винаги с любов за теб подбрани.
Върти се в танц моливът ми подострен
в релефа на мазолестите длани.
Рисувам върху бялата хартия
очите ти като маслини южни.
Отпивам от проклетата ракия
и в рими казвам, колко си ми нужна.
Защото този свят е много празен,
когато с тишината го споделяш...
И всеки стих е само вик разказан
в следобеда на моята неделя.
Под някой стар часовник с петолъчка,
когато пак се срещнем - леко ретро,
аз ще целуна мъничката бръчка,
гравирана изящно над нослето...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Димитър Никифоров Всички права запазени
ми се случи да ми се налеят очите при теб. Ужасник такъв :*
