16.10.2014 г., 18:33 ч.

Леко ретро 

  Поезия
836 1 11
Не зная сам какво да ти разкажа,
но няма нищичко сега да скрия -
цигарите не мога да откажа
и не замръквам вкъщи без ракия.
Понякога подреждам думи прости,
но винаги с любов за теб подбрани.
Върти се в танц моливът ми подострен
в релефа на мазолестите длани.
Рисувам върху бялата хартия
очите ти като маслини южни.
Отпивам от проклетата ракия
и в рими казвам, колко си ми нужна. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Никифоров Всички права запазени

Предложения
: ??:??