Летен дъжд
Закопча ме небето. Затвори ме в облак.
Замириса на дъжд и намокрено лято.
Помътняла реката разплиска се болна
и се спука земята от слънце и злато.
Заваля, а косите ти светеха топли
и обут във пробити и вехти галоши,
разпилявах ядосан горещите локви
и те исках – и още, и още, и още...
Но изтече дъждът и просъхна земята,
от прозореца стаята вече ме вика,
да се скрия прегърнал в завивките сякаш,
десет локви, и теб. И това, че обичам...
Ивайло Цанов
Във тъмната стая светлинка се е е скрила,
далеч от дъжда и горещите локви.
Прегърнала скришом тази част от всемира,
която е мисъл... що още ме топли.
И нищо че чукат във прозорците капки,
и тъмно е вън, и нощта е бездомна.
Наложила тайно... невидимка шапка,
при тебе ще дойда, не холограмно.
В завивките спални като вятър ще вляза,
(полъх съм летен що роши косата).
Усети ли как, аз за теб непознатата,
дъждовно докоснах със обич душата?
Таня Мезева
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Мезева Всички права запазени
