Закопча ме небето. Затвори ме в облак.
Замириса на дъжд и намокрено лято.
Помътняла реката разплиска се болна
и се спука земята от слънце и злато.
Заваля, а косите ти светеха топли
и обут във пробити и вехти галоши,
разпилявах ядосан горещите локви
и те исках – и още, и още, и още...
Но изтече дъждът и просъхна земята,
от прозореца стаята вече ме вика,
да се скрия прегърнал в завивките сякаш,
десет локви, и теб. И това, че обичам... ...