Летен сън и салкъми сънувам
Не е сняг, не е сняг – пеперуди –
аз сънувам поля и косачи.
Сово мъдра, защо ме събуди?
В тъжен стих, януари да плаче?
Няма скреж, няма скреж, по стрехите,
Улулице, защо ми се смееш?
Неразсънено лято се скита,
в моя сън – сладко гроздето зрее.
И звезди, и звездите – светулки,
жито, пръснал е Месец, нехайно...
В моя сън, чер скорец – присмехулко,
шепне юлските, жарките тайни.
Слънчоглед, слънчоглед, пак изгрява,
по стъклата ми зима рисува...
Тихо, врабчовци! Стига гълчава!
Летен сън и салкъми сънувам...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Ангелова Всички права запазени
