8.05.2018 г., 3:09

Лилаво

780 8 10

Лилавото ме тласка да лудувам,

сред топъл вятър, люляци и нощи.

Лилавото ме кара да сънувам,

как рея се сред залези разкошни.

 

Лилавото ме следва с тихи стъпки,

на крехки теменужени цветчета.

Лилавото е напористо в пъпки,

на млади минзухарени полета.

 

Лилавото е блясъкът в дъгата,

прелял се от червеното във синьо.

Лилавото е танц сред тишината,

на пеперуди със крила – ветрило.

 

Лилавото е като дива бездна,

в която искам аз да се разлея.

Лилаво е след раната болезнена –

тя ще зарасне, щом се пак засмея.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Данаил Таков Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Текстът е страхотен! Благодаря
  • Благодаря на всички ви за прекрасните мнения и коментари – Lia, Владо, Елка, Иржи, Албена , Кери, Светла, Райна, Pepi! Радвам се, че се потопихте в моето Лилаво!
  • Много добре ми подейства твоето лилаво, Дани! Браво!
  • Имаш очи за най-страстния цвят
  • ...

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...