Лилаво
Лилавото ме тласка да лудувам,
сред топъл вятър, люляци и нощи.
Лилавото ме кара да сънувам,
как рея се сред залези разкошни.
Лилавото ме следва с тихи стъпки,
на крехки теменужени цветчета.
Лилавото е напористо в пъпки,
на млади минзухарени полета.
Лилавото е блясъкът в дъгата,
прелял се от червеното във синьо.
Лилавото е танц сред тишината,
на пеперуди със крила – ветрило.
Лилавото е като дива бездна,
в която искам аз да се разлея.
Лилаво е след раната болезнена –
тя ще зарасне, щом се пак засмея.
© Данаил Таков All rights reserved.
