2.02.2006 г., 15:00

ЛИПСВАШ МИ

13.1K 2 1

Липсваш ми,

във всяка, секунда, минута и час,

в които не си до мен.

Липсват ми,

онези мигове,

в които ще заспивам

и ще се събуждам до теб.

 

Липсваш ми!

Липсва ми топлата ти нежност;

липсва ми погледът ти непринуден;

липсва ми усмивката,

на която не съм се наслаждавала;

липсва ми гласът ти,

произнасящ мили слова;

липсва ми ароматът на мъжки парфюм;

липсват ми кафявите ти искрени очи!

 

Липсват ми,

топлите ти изгарящи устни,

които ще ме карат да полудявам.

Липсват ми,

нежните ти ласки,

които ще ме изгарят!

 

Липсваш ми,

защото сърцето ми милее и плаче за теб.

Липсваш ми,

защото непрекъснато бродиш из мислите ми.

Липсваш ми!

И се превръщаш в мъка безкрайна.

Само, ако знаеш, колко много ми липсваш!

 

 Лично за теб!

Ти, мое слънчице, диктуваше всяка дума и ред в съзнанието ми.Мислите за теб родиха тези редове, ти и чувствата ми провокираха написването на това стихотворение.ОБИЧАМ ТЕ!<?xml:namespace prefix = v ns = "urn:schemas-microsoft-com:vml" />

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гергана Кирова - Йонева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...