Липсваш ми,
във всяка, секунда, минута и час,
в които не си до мен.
Липсват ми,
онези мигове,
в които ще заспивам
и ще се събуждам до теб.
Липсваш ми!
Липсва ми топлата ти нежност;
липсва ми погледът ти непринуден;
липсва ми усмивката,
на която не съм се наслаждавала;
липсва ми гласът ти,
произнасящ мили слова;
липсва ми ароматът на мъжки парфюм;
липсват ми кафявите ти искрени очи!
Липсват ми,
топлите ти изгарящи устни,
които ще ме карат да полудявам.
Липсват ми,
нежните ти ласки,
които ще ме изгарят!
Липсваш ми,
защото сърцето ми милее и плаче за теб.
Липсваш ми,
защото непрекъснато бродиш из мислите ми.
Липсваш ми!
И се превръщаш в мъка безкрайна.
Само, ако знаеш, колко много ми липсваш!
Лично за теб!
Ти, мое слънчице, диктуваше всяка дума и ред в съзнанието ми.Мислите за теб родиха тези редове, ти и чувствата ми провокираха написването на това стихотворение.ОБИЧАМ ТЕ!<?xml:namespace prefix = v ns = "urn:schemas-microsoft-com:vml" />
© Гергана Кирова - Йонева All rights reserved.