29.11.2020 г., 22:20  

Липсваш ми

540 7 6

Липсваш ми

 

Не те заслужавам.

Толкова е просто.

Без значение колко исках

или опитвах

или колко искам

сега

да бъдеш до мен.

Толкова е тъжно,

че не успях.

Да те намеря

без да те загубя.

Да те докосна

без да нараня,

в крехкостта на момента,

тишината

помежду ни.

Без да причиня

толкова болка,

колкото не съм виждала

през целия си живот

преди тази съдбовна

среща

с любовта. 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Йоана Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ви!
  • Ох, колко боли от тази любов...
    Поздравявам те.
  • Истинско!
  • За откровението да кажеш нещо, което е трудно да споделиш, е израз на сила да превъзмогнеш болката.
    Поздравления, Йоана!
  • Йоана, трогваш със тази искреност, откритост, чистосърдечност, неподправеност и уязвимост...в твоите стихове. Но не уязвимост в смисъл на слабост, а в смисъл на тази уязвимост, на една друга уязвимост носеща сила! Голяма сила. Силата на чистотата. Силата на искреността. Силата на обичта. И тази твоя творба е образец на тези добродетели.
    Сърдечни поздрави! 😊

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...