Nov 29, 2020, 10:20 PM  

Липсваш ми

  Poetry » Love, Other
541 7 6

Липсваш ми

 

Не те заслужавам.

Толкова е просто.

Без значение колко исках

или опитвах

или колко искам

сега

да бъдеш до мен.

Толкова е тъжно,

че не успях.

Да те намеря

без да те загубя.

Да те докосна

без да нараня,

в крехкостта на момента,

тишината

помежду ни.

Без да причиня

толкова болка,

колкото не съм виждала

през целия си живот

преди тази съдбовна

среща

с любовта. 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Йоана All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря ви!
  • Ох, колко боли от тази любов...
    Поздравявам те.
  • Истинско!
  • За откровението да кажеш нещо, което е трудно да споделиш, е израз на сила да превъзмогнеш болката.
    Поздравления, Йоана!
  • Йоана, трогваш със тази искреност, откритост, чистосърдечност, неподправеност и уязвимост...в твоите стихове. Но не уязвимост в смисъл на слабост, а в смисъл на тази уязвимост, на една друга уязвимост носеща сила! Голяма сила. Силата на чистотата. Силата на искреността. Силата на обичта. И тази твоя творба е образец на тези добродетели.
    Сърдечни поздрави! 😊

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...