11.11.2007 г., 10:54

Липсваш ми

2.8K 0 28
Белеят дните
в слепоочия изпити,
тъмнеят сенки -
бродят по стените,
потъват в здрача -
никого не чакат,
немеят устни...
още те очаквам...
Бледнеят спомени -
невиждащи очите,
неясни мисли
стискам по ъглите,
болезнен порив -
свито е сърцето,
студена тръпка -
чужди са ръцете...
Боли ме -
тежест във гърдите...
Немея...
Празни са и дните...
Не чувам...
стъпките ти в мрака...
Усещам...
тъмнината чака...
Не виждам...
ослепях от взиране...
Не чувствам...
липсваш ми... умирам ли?...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мила Нежна Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • "Не виждам...
    ослепях от взиране...
    Не чувствам...
    липсваш ми... умирам ли?..."
    Ох-надявам се , че това е само някакво моментно настроение и слава богу!!От любов трудно се умира мисля!Жива си още,жива...Пращам ти много целувки!Пиши-чакам!Гуш!
  • Аз онемях...И нищо не мога да ти напиша,но сама си го изпроси... Прекрасно е !
  • Благодаря ви... Честно казано, не очаквах да ви хареса... Малко съм депресивна напоследък и аз самата не се харесвам... Но пък съм оптимистично настроена, че все някога ще се оправя
  • Браво...!
  • Със сигурност си Жива!
    Поздрав за откровението!

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....