Лиричен дактил
Той от неудобство и свян
със знак никого не сочи.
На пръсти пристъпя сам
към силаботонични посоки.
И удря с първа сричка крак,
но после тихо отминава;
и потъва в горския парк...
Там до изгрева остава.
Но колко много божества
с него пеят и плачат!
Натоварен с техните слова,
той с мислите им крачи.
Щастлив: когато е на път
към утрото на дните;
щом лъчите го призоват,
по хоризонта скита.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Стойчо Станев Всички права запазени
