Той от неудобство и свян
със знак никого не сочи.
На пръсти пристъпя сам
към силаботонични посоки.
И удря с първа сричка крак,
но после тихо отминава;
и потъва в горския парк...
Там до изгрева остава.
Но колко много божества
с него пеят и плачат!
Натоварен с техните слова,
той с мислите им крачи.
Щастлив: когато е на път
към утрото на дните;
щом лъчите го призоват,
по хоризонта скита.
© Стойчо Станев All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
