14.03.2020 г., 8:28

Лирични миниатюри.

627 0 0

 

Нека не говорим дълго...

(лирични миниатюри)

 

1.

Измислих те, създадох те от нищо,

а след това и ореол ти сложих

тъй себе си открих, осмислих и разнищих

във диалог със образа ти сложен...

 

2.

Годините венчават с безразличие

в душите ни таежите неясни,

но Онова, което сме обичали

все тъй си е и умно, и прекрасно...

 

3.

Не можем пак да почнем от начало,

макар да го желаем паранойно,

защото между черното и бялото

крещят непримирими полутоновете...

 

4.

Красиво!... Но е буфонада...

Дори цветята са със грим,

а как, кажи, след всяка свада

вината си да разделим!...

 

5.

Ще се срещаме толкова случайно и рядко,

колкото самият ни живот позволява...

На някоя гара, там спрели за кратко

и ще помълчим взаимно тогава....

... и ще бъде толкова дълго и тъжно,

колкото вероятно е само Оттатък...

 

... но иначе,  би трябвало пак да се лъжем...

 

6.

О, не!... Не само полицаи

на този Свят му трябват и Поети,

че инък суицидно ще забрави

мистично да общува с Духовете!...

 

7.

А може би пък Щастието трябва

и със коварство просто да се грабва!...

То както в битка, пада се на смелите...

На абордаж!... Илѝ на ре́ите...

 

8.

Най е хубаво всички последно,

случвали са се и легендите,

само дето не се научихме

да различаваме: голямото от дребното...

 

9.

Необяснимото очарование на Любовта

е навярно във това:

че още и не се познаваме,

но вече вярваме във Вечността...

 

10.

Само замръкнал във стара къща

можеш нощта да усещаш

и вратите, които сами се затръшват

да слушаш със ужас, но и с надежда...

 

11.

На всяко тръгване целта

е не да скиташ по света,

а в залезът на някой ден

да се завърнеш променен...

 

И ако има още: кой

във  двора с нацъфтял шибой,

да те посрещне вечерта

щом блъснеш пътната врата!...

 

12.

Като жена задоволена --

морето спи успокоено,

а във мъглата недоспали

потъват лодки и рибари...

 

 

13.

Премрежени нишки заплитат

от Слънцето цветна дъга –

девойчета с нежни копита

се гонят в галоп по брега...

 

14.

... но понеже изкуство и творчество

и талант е любовта на хората

толкова много изстрадваме,

а са толкова малко шедьоврите...

 

15.

Нека не говорим дълго,

че Животът тъй е кратък

срещам те някой ъгъл,

грабвам те и тъй нататък...

 

16.

Що няма я Луната

във Звездият ми храм?...

Вендета закъсняла ли?...

О, боже мой, не знам!...

 

А тъжно е без нея

и също като сляп

с опипване живея

в абсурдния си свят...

 

Началото и краят

му губят се в нощта

и как да я позная

щом срещна Любовта...

 

17.

А някога ще разберем ли всъщност

причината на Страшната зараза,

която Любовта превръща

фатално лесно във Омраза!...

 

18.

За доказателство,

че съм обичал, че ме боляло

и е било сърцето ми мишена:

на още живото си тяло

за ексхумация днес давам разрешение...

 

1986.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Коста Качев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...