Лолита на средна възраст
Тя е като момиче –
смее се във дъжда,
боса към мене тича,
висва ми на врата...
Свирка си и танцува,
хвърля по мен звезди,
облаците рисува
с дъгоцветни бои.
Гледа ме дяволито,
сладко върти очи,
плитките си разплита
и като в сън мълчи.
Сяда до мен и гуши
в пазвата ми ръце,
смешно мъглица пуши
с пура от стебълце.
Нищо не ме попита
и не ми обеща,
устните ми опита,
стиснали самота.
Топла е като слънце,
жадна като река,
палава като вятър,
вкусна като греха.
Казах ù да не тръгва
и да остане с мен,
с лудостите да сбъдва
щастие в моя ден.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Михаил Цветански Всички права запазени
