Лош
Лош
Пиян, подир купон, едва нозете влача,
изпълвам се с желания да бъда лош,
на тоя селяндурски град да се изграча
и скитам - бесен карловски Гаврош...
Как искам тая нощ да съм извън закона,
да бъда щур и правя всякакви бели,
да счупя на морала лъскавата броня,
да блъскам със юмрук заключени врати...
Да сбъркам сметките на хитри и лукави,
да разтревожа и последния еснаф,
на непукистите косите да изправя,
нормални да накарам да направят гаф.
Да бръкна в съвестта на новобогаташи,
да дам очи на снобите за друг живот,
на грубите стихотворение да кажа,
на фарисеите пък - мръсен анекдот.
Да хвърля в смут партийните хамелеони,
на натегачите да сложа динена кора,
да махна гланца на фалшивите икони
и само с лудите да стана кръвен брат.
Но спирам се, за всичкото това безсилен -
усещам: няма нищо сам да променя!...
Потъвам в мрачни мисли, тъжни и унили
и кротък се прибирам у дома - да спя.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Върбан Колев Всички права запазени
