На този стол седях, когато
се стреляхме с нелепа жлъч.
Ти рече, че съм те оставил,
а аз роптаех като мъж.
На този стол седях и после,
в онази вечер от сълзи.
Аз страдах от бодли-въпроси,
а ти бе хлип неутешим.
И затова намразих стола.
Той бе проклятие за нас,
една четирикрака болка.
На него спрях да сядам аз. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация