Ловджийско
Горе, на поляната хайдушка,
взех един глиган на мушка.
Пуснах му тринайсет нули,
той отсреща ми се пули.
Два пъти гърмях подред,
ей, не пада тоз съсед!
И добре си е съвсем...
Те, това си е проблем!
Аз ловец съм стар и печен,
на успеха съм обречен.
Що съм дивеч изнатръшкал,
без въобще да съм изпъшкал.
А шопарът тъй ме гледа,
сякаш ям му сладоледа
и напред, назад се мота
като капитан от флота.
Хили ми се той отсреща,
мойта ярост я усеща.
Аз седя си и беснея.
Егати, туй е епопея!
Ще си заредя пушкалото
и ще почна от началото.
Но, добре е, че съм сам...
Да не видят моя срам!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Янков Всички права запазени
