Горе, на поляната хайдушка,

взех един глиган на мушка.

Пуснах му тринайсет нули,

той отсреща ми се пули.

Два пъти гърмях подред,

ей, не пада тоз съсед!

И добре си е съвсем...

Те, това си е проблем!

Аз ловец съм стар и печен,

на успеха съм обречен.

Що съм дивеч изнатръшкал,

без въобще да съм изпъшкал.

А шопарът тъй ме гледа,

сякаш ям му сладоледа

и напред, назад се мота

като капитан от флота.

Хили ми се той отсреща,

мойта ярост я усеща.

Аз седя си и беснея.

Егати, туй е епопея!

Ще си заредя пушкалото

и ще почна от началото.

Но, добре е, че съм сам...

Да не видят моя срам!