13.05.2019 г., 7:23 ч.

Ловец на какавиди I 

  Поезия » Пейзажна, Друга
441 2 4

/откъс/ 

 

Тихо е. Дъжд вали над полята.
Къде си? Тръгна ли по стъпките ми,
отвеждащите до планината? 
Докато още пресни са следите – намери ме. 
Оставих ти и знаци. 
Парчета от плат в храстите –
трънливите, отровни са те,
обрулени и счупени са клоните
следи от стъпки в локвите, 
капки кръв по пътеките – хвани ме; 
ако можеш – достигни ме;
ако можеш – догони ме; 
кървави връзки паяжина ти оставих,
пашкул от метаморфози, 
пашкул от спомени,
пашкул от рани и 
разрези от кинжал;

 

Усещам те. Близо си.

Близко съм. 
Почти пред теб. 
На три глътки въздух си от мен,
на две и половина съм от теб.
Чувам стъпките на сянка. 
Тихо е. Вятър с чужд глас пее; 
зове ме, зове те. 
Спря дъжда. Нощ дойде. 
Луната държи я сега в плен.
Не пеят птиците.
Не вият вълците. 
Спят елените. 
Зайците крият се в дупките.
Мечките не напускат пещерите.
Очи жълти в тъмнината. Дъха си задържах.
Прелетя нещо внезапно над мен – било е просто сова,
но бях нащрек…
Чу се шумолене под падналите на купчина листа.
После усетих и движение –беше змия. 
Беше до мен, а минута след това – ме отмина. 
Жертва бях, но чужда…

© Нина Чалъкова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря, Стойчо! Надявам се продължението да ти даде цялостна картина и отговор щом го напиша. Благодаря и на теб, Ангелче! Радвам се, че настанявам такива усещания.
  • Тук има находки от сгъстени чувства и образни ефекти,но разбирам, че е само откъс...За да коментирам, ще чакам продължението.
  • Благодаря ви!
  • Силни образи!
Предложения
: ??:??