Лудата в мен
Ето, по зъбера, или по сипея
боса вървя, бързам, пея си даже.
А любовта ми, животе, не пипай я,
лапите долу! Съвсем маловажен,
ти си без нея. Живуркане в сивото,
не е за мен. Аз летя и над бездни.
Пустото в празно с тъгата преливате,
аз се окичвам със стихове звездни.
Стигам до там откъдето високото,
дребните хорица стряска и плаши.
После надолу ги води посоката,
блъскат се в стадото наши и ваши.
Нито съм вашата, нито съм тяхната,
вятър косите ми влюбено гали...
И ме поглеждате – само да ахнете:
Тази ще падне! Е, да, но кога ли?
Вие тъпчете си кротко харманите,
ваша съдба си е. И безотрадна.
Лудата в мен – няма как да я хванете,
аз на крилете на вятър ще падна...
https://youtu.be/u64klBUWDeY?si=_4nyXSpX96L-uyhN
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Ангелова Всички права запазени
