15.04.2008 г., 21:09

лудост

685 0 1

Лудостта напира в мен,

лудостта е моя тема -

тя е тук ,във моя ден,

няма спор, нито дилема.

Тя - повтарящ се рефрен,

не е мода, не е поза;

нито болест, ни угроза.

Лудост мисля, че си ти,

лудост е и този стих,

лудост е светът край нас,

луд е той, и тя, и аз.

За нормално днес се мисли

да живеем във лъжи,

аз не искам, не, НЕ ИСКАМ!

Луда ли съм?! Ти кажи!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Екатерина Спасова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Определено не си въпреки че не е задължително да си нормален за да пишеш добре.Поздрави луднали.

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...