Лудостта напира в мен,
лудостта е моя тема -
тя е тук ,във моя ден,
няма спор, нито дилема.
Тя - повтарящ се рефрен,
не е мода, не е поза;
нито болест, ни угроза.
Лудост мисля, че си ти,
лудост е и този стих,
лудост е светът край нас,
луд е той, и тя, и аз.
За нормално днес се мисли
да живеем във лъжи,
аз не искам, не, НЕ ИСКАМ!
Луда ли съм?! Ти кажи!
© Екатерина Спасова All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
