Лудостта напира в мен,
лудостта е моя тема -
тя е тук ,във моя ден,
няма спор, нито дилема.
Тя - повтарящ се рефрен,
не е мода, не е поза;
нито болест, ни угроза.
Лудост мисля, че си ти,
лудост е и този стих,
лудост е светът край нас,
луд е той, и тя, и аз.
За нормално днес се мисли
да живеем във лъжи,
аз не искам, не, НЕ ИСКАМ!
Луда ли съм?! Ти кажи!
© Екатерина Спасова All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
