14.10.2016 г., 12:25 ч.

Лудост 

  Поезия » Друга
296 0 2

Едно признание отсреща

се усмихва на небето.

Сигурно е лудо, казват вещо

ценителите на сърцето.

 

И никой не разбра, че то се моли.

Засили се, политна леко – ето!

Усмивката му тиха над тополите

се сля с тази на небитието.

© Владимир Георгиев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??