Лястовица бяла
Лястовица бяла
Превърнала се бях в кристал,
студен, недосегаем.
Изковала бях си щит,
железен и непробиваем.
Уморила бях се от любов
невярна, лицемерна и дребнава.
Отегчила бях се от любов,
плътска, користна, лукава.
И превърнала се бях във ледена висулка
увисилнала над чужда стряха
и потънала във ленна скука,
чувствата във мен умряха.
Сега съм лястовица бяла,
с гнездо под твойта стряха,
ръка кам теб простряла
и чувствата ми оживяха!
Ренета Първанова
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ренета Първанова Всички права запазени
