Лятна фланела
Мъглата сиви кубчета подрежда,
снегът пътува другаде, не спира
на гара Зима, слънчевата прежда
от миналото лято си намирам.
Плета лъчите, весело подреждам
вълни и пясък, вятърът немирен,
расте фланела с лятната надежда
и в нея морски спомени се ширят.
И в плетката блести, и се нарежда,
щастливо лято в нея се събира,
със свидни мигове се презареждам,
плета, обичам лятото, не спирам.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Милена Френкева Всички права запазени
