Лятна нощ
Уморен
се спуска залезът по склона
и ляга във нозете ми...
От планината
полъхва хлад...
От клона
на дивата череша
полита плод...
И аз го вземам.
Очите ми попиват топлината
на миналия ден
и бавно реша
със пръсти аз косите ти...
Със наметалото
на своята мъжественост
загръщам те...
И вземам част
от твойта топлина...
Една звезда
отгоре ни поглежда
и бди над нас
до утрото
на следващия ден...
До ранина...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Ванчев Всички права запазени
)))
