Jan 22, 2010, 9:44 AM

Лятна нощ

  Poetry » Other
729 0 5

 

Уморен

се спуска залезът по склона

и ляга във нозете ми...

От планината

полъхва хлад...

От клона

на дивата череша

полита плод...

И аз го вземам.

Очите ми попиват топлината

на миналия ден

и бавно реша

със пръсти аз косите ти...

Със наметалото

на своята мъжественост

загръщам те...

И вземам част

от твойта топлина...

Една звезда

отгоре ни поглежда

и бди над нас

до утрото

на следващия ден...

До ранина...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Георги Ванчев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...