Уморен
се спуска залезът по склона
и ляга във нозете ми...
От планината
полъхва хлад...
От клона
на дивата череша
полита плод...
И аз го вземам.
Очите ми попиват топлината
на миналия ден
и бавно реша
със пръсти аз косите ти...
Със наметалото
на своята мъжественост
загръщам те...
И вземам част
от твойта топлина...
Една звезда
отгоре ни поглежда
и бди над нас
до утрото
на следващия ден...
До ранина...
© Георги Ванчев All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
)))