22 янв. 2010 г., 09:44

Лятна нощ

733 0 5

 

Уморен

се спуска залезът по склона

и ляга във нозете ми...

От планината

полъхва хлад...

От клона

на дивата череша

полита плод...

И аз го вземам.

Очите ми попиват топлината

на миналия ден

и бавно реша

със пръсти аз косите ти...

Със наметалото

на своята мъжественост

загръщам те...

И вземам част

от твойта топлина...

Една звезда

отгоре ни поглежда

и бди над нас

до утрото

на следващия ден...

До ранина...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Георги Ванчев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...