Лятна нощ
Уморен
се спуска залезът по склона
и ляга във нозете ми...
От планината
полъхва хлад...
От клона
на дивата череша
полита плод...
И аз го вземам.
Очите ми попиват топлината
на миналия ден
и бавно реша
със пръсти аз косите ти...
Със наметалото
на своята мъжественост
загръщам те...
И вземам част
от твойта топлина...
Една звезда
отгоре ни поглежда
и бди над нас
до утрото
на следващия ден...
До ранина...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Георги Ванчев Todos los derechos reservados
)))
