Красиви са летните вечери,
с аромат на окосена трева.
Звездите дори разсъблечени
от небето надничат сега.
Чу се песен тиха, лирична -
щурчето засвири, опъна лъка.
Там светулка леко прелитна,
хвани́ я, протегни само ръка.
Вятър с лек порив изви се
и даде прохлада на вечерта.
Лунен сърп в небето яви се,
светла пътека в нощта начерта.
Тази вечер топла и лятна,
години назад ме пренесе
и тогава луната бе златна,
на щурчо дочула лятната песен.