ekstasis (Михаил Цветански)
589 5042
2.04.2013 г., 15:01 ч.

Лъжа и истина 

  Поезия » Любовна
857 0 6


Пак се лъжем със тебе, живот...
скътах истина само в душата -
на едно преживяно дърво
като слънце струи светлината.

Нямам вяра на свойте очи,
все ме дърпаш в суетните схватки.
Ден и нощ като вино горчиш
и опиваш омайващо сладко.

И узрял ли съм вече дотам,
да познавам - кое е доброто:
тъй човешки са грешките, знам -
тъй красиво примамливо злото.

И какво ще науча от теб,
ако няма как днес да обичам...
Помогни ми - топя бучка лед
във сърце на красиво момиче.

Може би любовта е лъжа -
докажи ми сега, че живея -
дай ми вяра, че пак не греша -
подари се, животе, на нея.


ekstasis

© Михаил Цветански Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Прекрасно е!Поздрави!
  • И най- болящата истина, за мен е по- добра от най- красивата лъжа! Защото след нея- боли още повече! Великолепно е! Аплодирам!
  • !
  • Хареса ми тази изповед!!!Wali/Виолета Томова/
  • "Може би любовта е лъжа -
    докажи ми сега, че живея -
    дай ми вяра, че пак не греша -
    подари се, животе, на нея."

    Толкова е истинско, толкова докосващо... Благодаря! Това е най-хубавият стих, който прочетох днес! А прочетох доста...
  • Изтощих се от истини!
    Излъжи ме веднъж, всичко ще повярвам!
Предложения
: ??:??