Лъжа и истина
Пак се лъжем със тебе, живот...
скътах истина само в душата -
на едно преживяно дърво
като слънце струи светлината.
Нямам вяра на свойте очи,
все ме дърпаш в суетните схватки.
Ден и нощ като вино горчиш
и опиваш омайващо сладко.
И узрял ли съм вече дотам,
да познавам - кое е доброто:
тъй човешки са грешките, знам -
тъй красиво примамливо злото.
И какво ще науча от теб,
ако няма как днес да обичам...
Помогни ми - топя бучка лед
във сърце на красиво момиче.
Може би любовта е лъжа -
докажи ми сега, че живея -
дай ми вяра, че пак не греша -
подари се, животе, на нея.
ekstasis
© Михаил Цветански All rights reserved.
