25.12.2009 г., 11:26

Лъжата

2.4K 0 13

Наперена, с ръце на кръста,

разхожда се Лъжата тлъста,

захилена, нахално-дръзка,

доволна в низката си същност.

 

Пари назаем никога не дава,

дадеш ли ù, завинаги забравя,

на чуждата софра е най-засмяна,

чак дави се във собствената пяна.

 

Тя няма имен ден, нито рожден,

самата мисъл да почерпи я подтиска,

ще ви затрупа със проблемите си нерешени,

не бързайте да ги решите – има време.

 

На Истина обича да се прави,

за щяло и нещяло се прекръства,

неуморима от лъжите си възкръсва

и празнота наоколо разпръсква.

 

Все компетентно го раздава,

размахва с пръст и вечно поучава,

силата ù  - етика, морала,

за левче - човек убива и предава.

 

Ще ви накара да се чувствате щастливи,

да ù дадете туй, що много ви се свиди,

а после ще мълчи самодоволно,

а вие ще я  гледате отровно.

 

Макар да ви изглежда приветлива,

в кръвта си тя е зла и завистлива,

все гладна е за чужда ненка

и днес лъжата е абитуриентка.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ивон Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Ако не е с лице на истина, кой би й повярвал...
    Поздравления за стиха!
  • Така е Ив!
    Не и вярвай!
    Поздрав за оригиналния стих!

  • Честито Рождество Христово!
    Само ще кажа, че на Лъжата краката винаги са къси!
  • Добре поднесен, актуален стих, с истина - стара като света!!!
    Весели празници, Ивон!
  • Казват, че на лъжата краката са къси,
    но знае ли се, като не се знае...
    Оригинален и смел стих с актуално послание!
    ЧЕСТИТА КОЛЕДА И НОВА ГОДИНА!
    И нека по-малко лъжа, през 2010 година,
    в живота на всички ни да има!

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...