Наперена, с ръце на кръста,
разхожда се Лъжата тлъста,
захилена, нахално-дръзка,
доволна в низката си същност.
Пари назаем никога не дава,
дадеш ли ù, завинаги забравя,
на чуждата софра е най-засмяна,
чак дави се във собствената пяна.
Тя няма имен ден, нито рожден,
самата мисъл да почерпи я подтиска,
ще ви затрупа със проблемите си нерешени,
не бързайте да ги решите – има време. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up