Лъжата 31-1
И какво, че е вече нова година?
да не би нещо да е по-специално?
пак си е същата вледеняваща зима,
покрила земята с плътно одеяло.
И какво, че сменихме пак календара?
да не би да сменихме човека в нас?
пак сме си същите. какво ни накара
да забравим за съвест, любов и кураж?
И какво, че си мислим, че всичко е ново?
да не би да изчезват старите грешки?
пак слагаме маски и сме лъжовни.
нова година... съвсем по човешки.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Кристина Илиева Всички права запазени
