И какво, че е вече нова година?
да не би нещо да е по-специално?
пак си е същата вледеняваща зима,
покрила земята с плътно одеяло.
И какво, че сменихме пак календара?
да не би да сменихме човека в нас?
пак сме си същите. какво ни накара
да забравим за съвест, любов и кураж?
И какво, че си мислим, че всичко е ново?
да не би да изчезват старите грешки?
пак слагаме маски и сме лъжовни.
нова година... съвсем по човешки.
© Кристина Илиева All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
