5.10.2008 г., 13:09

Лъки - моето кученце

970 0 1
Лъки - моето кученце

Не ще забравя онзи ден,
когато вкъщи мама те донесе,
най-красивият подарък бе за мен
и колко радост в живота ми ти внесе.

Пухкава топчица бяла,
с черна главичка и умни очички,
в зимния хлад пролетта бе изгряла,
щом гушна се Лъки в мойте ръчички.

Дете невръстно бях тогава,
ти - малко кученце игриво.
Всеки миг превръщахме в забава,
заедно пораснахме, щастливо.

Да можех днес да избирам,
ще поискам времето да спре.
И всяка вечер, като се прибирам,
да ме посреща на вратата любимото гласче.


Лъки, която този месец става на 16 год.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Вероника Борисова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Мнго красиво куче! Да ти е живо и здраво, да слушаш още дълги години гласчето му вечер и децата ти да израснат с него!

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...