Oct 5, 2008, 1:09 PM

Лъки - моето кученце

  Poetry » Other
972 0 1
Лъки - моето кученце

Не ще забравя онзи ден,
когато вкъщи мама те донесе,
най-красивият подарък бе за мен
и колко радост в живота ми ти внесе.

Пухкава топчица бяла,
с черна главичка и умни очички,
в зимния хлад пролетта бе изгряла,
щом гушна се Лъки в мойте ръчички.

Дете невръстно бях тогава,
ти - малко кученце игриво.
Всеки миг превръщахме в забава,
заедно пораснахме, щастливо.

Да можех днес да избирам,
ще поискам времето да спре.
И всяка вечер, като се прибирам,
да ме посреща на вратата любимото гласче.


Лъки, която този месец става на 16 год.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Вероника Борисова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Мнго красиво куче! Да ти е живо и здраво, да слушаш още дълги години гласчето му вечер и децата ти да израснат с него!

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...