Oct 5, 2008, 1:09 PM

Лъки - моето кученце

  Poetry » Other
977 0 1
Лъки - моето кученце

Не ще забравя онзи ден,
когато вкъщи мама те донесе,
най-красивият подарък бе за мен
и колко радост в живота ми ти внесе.

Пухкава топчица бяла,
с черна главичка и умни очички,
в зимния хлад пролетта бе изгряла,
щом гушна се Лъки в мойте ръчички.

Дете невръстно бях тогава,
ти - малко кученце игриво.
Всеки миг превръщахме в забава,
заедно пораснахме, щастливо.

Да можех днес да избирам,
ще поискам времето да спре.
И всяка вечер, като се прибирам,
да ме посреща на вратата любимото гласче.


Лъки, която този месец става на 16 год.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Вероника Борисова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Мнго красиво куче! Да ти е живо и здраво, да слушаш още дълги години гласчето му вечер и децата ти да израснат с него!

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...