Oct 5, 2008, 1:09 PM

Лъки - моето кученце

  Poetry » Other
975 0 1
Лъки - моето кученце

Не ще забравя онзи ден,
когато вкъщи мама те донесе,
най-красивият подарък бе за мен
и колко радост в живота ми ти внесе.

Пухкава топчица бяла,
с черна главичка и умни очички,
в зимния хлад пролетта бе изгряла,
щом гушна се Лъки в мойте ръчички.

Дете невръстно бях тогава,
ти - малко кученце игриво.
Всеки миг превръщахме в забава,
заедно пораснахме, щастливо.

Да можех днес да избирам,
ще поискам времето да спре.
И всяка вечер, като се прибирам,
да ме посреща на вратата любимото гласче.


Лъки, която този месец става на 16 год.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Вероника Борисова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Мнго красиво куче! Да ти е живо и здраво, да слушаш още дълги години гласчето му вечер и децата ти да израснат с него!

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...