Любима приказка от детството...
Любима приказка от детството...
(вариант за пораснали)
Във полунощ побягна Пепеляшка,
(тъй лесно със богатството се свиква!)
огледа се – пак в роклята бедняшка,
каретата – превърнала се в тиква...
Часовникът - дванайсет точно сочи...
Вместо́ коне – разбягали се мишки,
а плъх голям от капрата подскочи,
подгониха я сенките войнишки...
Обувката понеже си загуби,
(а както всички знаем от детинство)
да може Принца пак да я залюби –
разчита на обувката единствено...
...Наивни времена!... С обувка само
и любовта намерил си, човече,
а кацнало на лявото ти рамо,
е птичето на щастието вече...
... А днес магиите ли се развалят
и както прилепи от страх отлитат –
е обичайно дрехите да падат,
а устните намират без да питат...
И влюбено момиче е принцеса,
и принц е нейният любим тогава –
обувката загуби интереса
и като кастинг за жена не става...
И няма приказки недосънувани,
и не остават думи неизричани,
и не остават във нощта недоцелувани –
прекрасни в романтизма си момичета!...
... В любимите истории от Детството,
не вярва никой толкова отдавна...
В Живота ни изгуби се вълшебството,
но по-щастливи от това ли станахме?...
03.10.2020.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Коста Качев Всички права запазени
