Много странно ме обичеше!

Моето кокиче ме наричаше.

Понякога ми галеше косите.

С разсеян поглед в очите!

Искаше да ме задмине

Бързаше по моста да премине

Поздрава му беше с ръка

В реката плуваха цветя!

Много странно ме обичаше !

Търсеше ме в житните поля.

Пръстен подари ми, сплетен от трева!

Красеше моята ръка! Докосваше ме с цветя!

Порастнахме! Той изведнъж възмъжа!

Нетърпелив! Красив! Каза бързо - Да!

Прегърна ме! Целувна ме в уста!

Поехме път с любимите цветя!

Много странно ме обичаше!

Разстилаше покривката а вазата с цветя!

Никога в любов не се заричаше

Най-много децата ни обичаше!

А случи ли се да се олюлея

Прегръщаше ме, за да не се пилея

Съмнения тревожни - купуваше цветя!

Заспиваше  на моята ръка!

Много странно ме обичаше!

Не ме оставяше ни ден сама

Никога не споменаваше кой, кога?

Сърцето ми притискаше с цветя!

Притискаше ме силно, той нямаше вина

Но плачеше с мене през нощта!

Не чувах думи, защо са ми слова?

Пътят ми застлан е с негови  цветя!

И в лудост ме обича и сега!