31.05.2007 г., 7:53

Любов

821 0 6
Какво си ти любов? -
      докосване,
         искрица,
             ласка
или си шепот нежен във нощта?
Стихия ли, която нощем стряска
или си утринна роса?

Каквото и да си!
- Добре дошла!!!
Сложи на рамото ми мъжки длани,
а после с утринна роса ти изкъпи ме,
за да блесне радостта ми!

Познала щастието с теб,
в мига, във който ме докоснеш,
ще следвам жребия си свет,
като след някакъв магъосник!!!                                     

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Снежана Станчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...