13.11.2016 г., 13:34  

Любов

944 0 6

Любов

 

Любов е:

когато си сглобявам хардуера;

когато го тествам с всички възможни уреди;

когато обработвам резултатите

и стигам до онзи софтуер,

който причинява закръгляване,

неприемливо голямо закръгляване,

което ми пречи да си начертая прецизно графиката

за всяка стомилиардна от секундата;

когато сълзичките ми напират;

когато ми казва,

че форматът на данните се настройва

и ми показва как;

когато Приятелят подхвърля реплика;

когато Шефката се заяжда,

(защото методът е несъвършен),

когато Приятелят пак…,

когато младият Асистент се усмихва смутено;

когато Счетоводителят задава „смешен“ въпрос

и всички се втурват да му обясняват;

когато непознатият Белобрад гледа влюбено;

когато любимият Ученик се усмихва обидено

(защото е с нова прическа)…

А всъщност всичко е Приказка.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Любомира Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Интересно!
    Поздравления?
  • Вече знам Последователката! Благодаря! Но не е добре сама да се следвам.
  • Вече и аз съм си последователка
  • Имам си последовател/ка. Как да разбера кой е той/тя?
  • Благодаря, Гавраил! Няма нужда от антивирус. Добрият край се оказа елементарен.

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...