Любов
Любов
Любов е:
когато си сглобявам хардуера;
когато го тествам с всички възможни уреди;
когато обработвам резултатите
и стигам до онзи софтуер,
който причинява закръгляване,
неприемливо голямо закръгляване,
което ми пречи да си начертая прецизно графиката
за всяка стомилиардна от секундата;
когато сълзичките ми напират;
когато ми казва,
че форматът на данните се настройва
и ми показва как;
когато Приятелят подхвърля реплика;
когато Шефката се заяжда,
(защото методът е несъвършен),
когато Приятелят пак…,
когато младият Асистент се усмихва смутено;
когато Счетоводителят задава „смешен“ въпрос
и всички се втурват да му обясняват;
когато непознатият Белобрад гледа влюбено;
когато любимият Ученик се усмихва обидено
(защото е с нова прическа)…
А всъщност всичко е Приказка.
© Любомира All rights reserved.
