5.12.2010 г., 19:59

Любов човешка

2.5K 0 22

  

Любов  човешка

 

 

Ти цялата си чувство,
трепет.
усмивка и сълза -
в едно.
Във този свят,
лишен от нежност,
откриваш красота, добро.

До мен достигаш
като песен.
попивам думите и знам,
че не случайно те намерих,
че няма да съм вече сам.

Бъди ми болка споделена.
И капка радост -
в моя ден.
Любов,
най-земна, най-човешка,
един на друг да си дадем.

  

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Сашо Маринов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • С обич и думи човешки от:
    Плами, Росица, Весела, Елица, Надежда, Ангел, Сеси, Анахид, Ели,
    Ивайло, Вилдан, Катя, Галена, Владимир, Огнян, Галина, Евелина,
    Анета, Галина и Мартина!
    Благодаря, Ви Приятели!
    Щастлива Нова Година!
    Много здраве, любов и късмет!


  • Желая ти много любов и човешко щастие, Сашо!
  • ,,Бъди ми болка споделена.
    И капка радост-в моя ден.''

    Браво, Сашо!
    Цялото ми хареса много, но тези два реда усетих изключително силно.
    В любовта трябва да има споделеност. И на радост, и на тъга.
  • ...!!!
  • Всичко си казал с малко думи!
    Красиво усещане за истинската жена и муза!!!
    !Поздрави

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...