Любов човешка
Ти цялата си чувство,
трепет.
усмивка и сълза -
в едно.
Във този свят,
лишен от нежност,
откриваш красота, добро.
До мен достигаш
като песен.
попивам думите и знам,
че не случайно те намерих,
че няма да съм вече сам.
Бъди ми болка споделена.
И капка радост -
в моя ден.
Любов,
най-земна, най-човешка,
един на друг да си дадем.
© Сашо Маринов All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
