Любов съм
Любов съм аз, дори и да вали,
в очите ми, пак локвите са сини.
Раняваш с тежки думи и боли
и не заспивам с месеци, години.
И броня нямам, само да тежи,
тлеи в душата въглен и не стине,
закърпвам я с наивност, не тъжи,
и поскимти, по кучешки. И мине.
Цигулката на старото щурче,
проплака тъжно, жално и се счупи...
Каква любов? - пак някой ще рече,
ни виждаш я, ни може да се купи.
Сърцето таралежово - с бодли,
се свива там, край лунната камина.
Любов съм, оцелявам, но дали,
ще оцелееш, ако си замина?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Ангелова Всички права запазени
